ПРОДЪЛЖЕНИЕ №10 ПОЕМА ЗА БАЩА МИ

 

За цял ден труд във Текезето,

ти заработваш за кибрит!

Пари не падат от Небето,

корема ти да бъде сит…

 

Изпразваше се наш'то село.

Тук не останаха мъже.

Нас  паника ни бе обзела,

туй беше наш'то дередже!

 

Макар,че взеха да глобяват,

в напуснатото Текезе,

че в село мъже не остават,

че нищо на върви добре.

 

Проблем на селските велможи,

останали със пръст в уста,

това бе вече ,че не можат,

да ползват селската рая.

 

И почнаха да се надцакват,

от селото и от града,

на „висшите“ да се оплакват,

да се спасяват от беда.

 

Орачи нямаше за къра,

кой блоковете да оре,

борбата беше за „катъра“,

туй трябва да се разбере!

 

Реши се спора най-накрая,

града да има преднина,

строежите там що се правят,

по- важни са за таз страна!

 

Че там със кирки и лопати,

Социализъма строят!

И в построените палати,

На „новото“ се прави път.

 

Оставиха ни най-подире,

да правим своя градски „бач“,

и с глоби в село да ни спират,

спечелен беше този „Мач“.

 

Дошлите във града от село,

макар да знаят  да орат,

но тука беше друго дело

и трябваше да издържат.

 

Те тук копаеха канали,

пренасяха на гръб тръби,

наверно  вече сте разбрали,

че тук се сменяха Съдби.

 

Те тук станаха бели роби.

Живота им бе само труд.

Социализма  ги загроби,

Димитровград бе с туй прочут!

 

Те спяха в голите бараки,

натъпкани със нар до нар,

варяха боб в големи баки…

Живота им – голям  кошмар!

 

От село пълнеха торбата

със  хляб, сланина и праз лук,

да вържат  в града  двата ката,

а  не  да идат  на боклука

 

Пестяха малката заплата,

нали за нея  бяха тук!

За харчиш  ли я, тя се крата,

напразно си полагал тевруд.

 

А те по селски я пестяха,

да влезе в къщи някой  лев,

и така напред вървяха,

не бяха тук дошли за кеф…

 

ПРОДЪЛЖЕНИЕ№11/ПОЕМА ЗЕ БАЩА МИ

 

11/ А в село наш`те комунисти,

решиха да си отмъстят,

 и пак с ръцете си нечисти,

решиха да ни отстранят!

 

Решиха селските апаши,

да вземат двора ни широк,

със туй баща ми да уплашат,

а и да му дадат урок!

 

Освен туй всичко ката вземат,

по-лесно тука ще ни спрат,

и щом ни проснат по корема,

кулака си ще разгромят!

 

Тогаз директор бе Калинов,

след брак, излюпен комунист,

той моето семейство срина…

Приложи плана си нечист.

 

Училището той оправи,

етаж нагоре надстрои,

но нас на вълците остави,

семейството ми изгори!

 

Бях станал доктор, най-накрая.. .

 Семейство кака ми си хвана.

Баща ми им градеше Рая.

Бе в село майка ми сама…

 

И те издебнаха момента

и влезнаха  у нас със взлом,

надявайки се сто процента,

че няма пак да правим дом.

 

Баща ми преди пет години,

вместо баща си, прави дом,

туй спомняте си, бе причина,

въз Дядо ми , да падне „гром“.

 

Студенството тогава свърших,

И почнах докторлък в Острец.

Сълзите майчини избърсах,

и станах нейния живец!

 

Аз екзекуторите си намразих,

и от сърце, си ги проклех,

и  силни чувства още пазя…

Заканите си аз не снех!

 

Когато в село се завърнах,

виновниците не видях,

Съдбите Господ бе обърнал,

не знам дали за този грях?!

 

Когато взех наш`та къща,

пред всички аз се закълнах,

че в село няма да се връщам,

докато те стоят на власт!

 

Дочаках те да си отидат…

Но пък баща ми не успя!

Очите родното до видят,

носталгиятя ми да спре!

 

И много време не се връщах.

В трева бе пътя ми натам!

Щом паднаха  си купих къща,

И всяко лято карам там

 

 

ПРОДЪЛЖЕНИЕ №12/ПОЕМА ЗА БАЩА МИ/

 

А всяка събота след обед,

докарваше ги камион…

И тъй измъчените роби,

Отмаряха във своя дом!

 

И пак напълнили  торбите,

сменили старото бельо,

се връщаха по касабите,

и пак било какво било!

 

Понасяха се с нова сила,

в понеделник сутринта,

Съдбата им не изменила,

започва тъжно песента…

 

И туй всичко се повтаря,

през лятото и при студа,

и надеждата изгаря,

да си останат с челятта.

 

Понякога с шише ракия,

опитваха да се тешат,

и с течността си пиперлия,

омразата  да задушат!

 

И тия нови гурбетчии,

избрали вече своя път,

напъхани в неразбории,

прощаваха се с роден кът.

 

И в много селската  бригада,

от разни хора и съдби,

си мислиш, че на теб се пада,

да страдаш, да не ти върви!

 

С приятели, с два-трима души,

опитваш се да издържиш,

и всички дупки да запушиш,

и пак след другите вървиш!

 

Баща ми във туй смутно време,

потънал н нуждите си чист,

понесе тежкото си бреме,

като един отбрулен лист.

 

Намери си добра бригада,

с бригаден, негов сестрин син,

не търсейки от туй награда,

ни някакъв команден чин!

 

Остана си човек достоен.

Не търсеше да се вреди.

На пост, като войник оловен,

посрещна всякакви беди!

 

И там от всички уважаван,

тъй както беше и преди.

За пример винаги е даван.

Вървял е най-напред в беди!

 

Той беше преден на дома си,

любезен мъж, добър баща,

не жалещ сили и света  си,

да има всичко челядта!

 

На всички той ръка протегна,

за да помогне от сърце,

от страх той просто не побегна,

живота срещаше с лице!

 

Живота му в несгоди мина,

и в непосилен робски труд,

но надеждата му не се срина,

и със това той бе прочут!

 

И той петнадесет години…

не бе отсъствал един ден!

Живота му в каторга мина,

все на дома му посветен!

 

И днес след тридесет години,

пред него аз съм преклонен!

Това с което го споминам,

за цял живот ще е във мeн!

 

 

ПРОДЪЛЖЕНИЕ№14/ПОЕМА ЗА БАЩА МИ/

 

Пребиваване във Първомай

 

,

След моя Острец злополучен,

се върнах аз във моя край

и там със опита научен,

захванах служба в Първомай.

 

Намерих работа за мене,

във болницата –интернист.

 А и  Алиса без стоене,

не бе дошла като турист!

 

И тя започна да се труди,

в аптеката бе фармацевт.

Прегърнахме се като луди,

нареждаше се всичко с кеф!

 

Намерихме добра квартира.

Достатъчна за всички нас.

И вече нищо не ни спира,

най-после да сме всички в час!

 

Баща ми, майка ми, жена ми…

Разбира се там бях и аз,

станахме една панорама.

Огнище имаше за нас!

 

На татко ми туй му хареса,

И той се върна в Първомай.

Мечтата ни се сбъдна лесно,

дойдохме си във своя край!

 

Доволен беше колектива,

живота ни  тръгна добре,

и като на добрата нива,

започна всеки да оре.

 

Напредвах аз във мойта служба,

доволна и Алиса бе.

И заживяхме всички в дружба,

Семейството щастливо бе!

 

Във „Витекс“ татко  заработи,

наречен вече „Партизан“,

там консервираха домати,

и изпълнявах свой план.

 

А край червените домати,

печаха и червен пипер,

реколтата доде се крати,

а  тя бе във голям размер!

 

След туй сушаха плодовете…

И правеха от тях компот.

А свършеха ли тук и двете,

ковяха  щайгите за нов живот