2 abr 2020, 8:05

Поема за човека - 1 част

1.5K 7 11

За тебе приятелю, тъжен и беден,

в житейската стълба ти днес си последен...

 

е тази поема от мен сътворена,

на твоята личност – с любов посветена.

 

Застанал на старт си към преходно време,

животът по кой ли твой път ще поеме?...

 

От сутрин до вечер превиваш гръбнак

и пак си накрая последен бедняк.

 

На другите хора твориш добрини,

но вместо отплата те следват злини.

 

Съдбата те прави да си недоволен,

от грижи неволи и често си болен.

 

Завиждаш на този имане що има,

бедняк си, макар че работиш за трима.

 

В сърцето ти ярост, омраза и злоба,

нима не разбираш, че водят към гроба?

 

Намразил си тези с високи заплати,

държавата хулиш, роднини, познати...

 

Нима ти не си част от тази държава,

когато я хулиш – теб по-зле ти става...

 

                 (следва)

 

15 април 2008

ред.: 23 ч., 1 април 2020

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Лидия! Честита Цветница!
    Хубав слънчев ден ти желая!
  • Иван, благодаря ти, че забеляза отсъствието ми в сайта. Работният ми ден е в рамките на 10-11 часа, та не ми остава много време за лично творчество. Но пък за сметка на това, влизайки тук, се наслаждавам на твоите стихове! Да са щастливи дните ти!
  • Благодаря! Радвам се, че се завърна отново в сайта! Спокойна вечер ти желая, Лидия!
  • Така е! Шарена е житейската палитра. Хора разни! Богат е не този, който има много, а този, който не иска повече! Харесва ми поезията ти, защото в нея има много мъдрост и житейски послания! Стихотворенията са ти като вид притчи! Поздравления, Иван!
  • Благодаря ти за коментара и добавката в "любими"! От сърце ти желая много здраве и творчески успехи! Хубав ден!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...