Поема за човека - 1 част
За тебе приятелю, тъжен и беден,
в житейската стълба ти днес си последен...
е тази поема от мен сътворена,
на твоята личност – с любов посветена.
Застанал на старт си към преходно време,
животът по кой ли твой път ще поеме?...
От сутрин до вечер превиваш гръбнак
и пак си накрая последен бедняк.
На другите хора твориш добрини,
но вместо отплата те следват злини.
Съдбата те прави да си недоволен,
от грижи неволи и често си болен.
Завиждаш на този имане що има,
бедняк си, макар че работиш за трима.
В сърцето ти ярост, омраза и злоба,
нима не разбираш, че водят към гроба?
Намразил си тези с високи заплати,
държавата хулиш, роднини, познати...
Нима ти не си част от тази държава,
когато я хулиш – теб по-зле ти става...
(следва)
15 април 2008
ред.: 23 ч., 1 април 2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
