23 ene 2008, 12:40

Поема за Стоиловия род

1.6K 0 2
 

Една била мома Стана

в Тракия, от слънце огряна.

Залюбил я Тодор чобанин,

беден човек, от рода Яневи.

Взел му Господ очите,

но му оставил овците,

с тях да броди и свири

по поляни, баири

и кавала му сладкогласен,

цяло село огласял.

Село Докузек в Тракийско,

Девет могили - на български.

Започнала там историята наша,

която сега ще ви разкажа.

Родили се Темелко и Никола,

Кера, Стоил, и опора

били за татко и мама,

хем радост, хем грижа голяма.

Темелко дървото обичал

и майсторски сръчно изсичал

чекръци, колела сладкогласни,

плугове и рала прекрасни.

Никола бил комита, харамия,

с луда кръв, дето глава затрива.

Нарамил пушка, ямурлук

и решил: съдбата му е хайдутлук,

но зла уста в конака го издала,

косата му в една нощ побеляла.

от бой пълзял, не му било леко,

заеквал и нарекли го Кекеку.

Сестра им, Кера, тя се задомила

и осем деца родила.

Четвъртият, но не последен в ред,

бил Стоил - селския кмет.

Преди това свещеник, човек богоугоден,

но от съдбата си принуден

жена да погребе, син да прегърне

и на расото гръб да обърне.

Милана пък, мома разцъфтяла,

на прага на църквата стояла,

кога Стоил да се венчае,

тя го гледала без да знае,

че с него й е орисията,

че с него й е прокопсията.

Скоро Милана овдовяла

и без дете осиротяла,

млада черна вдовица,

самотна гълъбица,

а мома за вдовец се не жени,

нито ерген вдовица ще вземе.

Сам Стоил вдовеца знаел

как Милана да омае.

Вдовците в селото събрал,

по чаша вино им налял,

на столче настанил Милана

да гледа, че няма измама.

Надхванал най-отгоре кола

и викнал: "Милана е моя!",

а тя пък често ни повтаряше:

"Белязал беше кола той и знаеше,

кога за него да се хване

и така да ме пристане!"

Орисани били да бъдат двама

и да създадат челяд голяма -

Иван, Христо, Руска, Стана,

Атанас, Мария, Яни.

Това са бабите и дядовците наши,

сега за тях да вдигнем пълни чаши,

те са историята на Стоиловия род,

с която всеки трябва да е горд,

защото въпреки съдбата им горчива,

ние днес сме тука, нас ни има.

И свеждаме чела с дълбок поклон,

спокойни да са в своя вечен дом!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илонка Денчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...