И тегне красотата като каска
нахлупена по време на война.
За гърлото филизи се захващат
и давят в бездни от разлистена тъга.
Над цъфналите ябълки си ляга
лилавосин оттенъка на здрача.
Бесило паяка под клона тихо стяга...
Без милост са поета и палача.
© Jean Christophe Todos los derechos reservados