поетесата която засади акация
преди 30 години
когато заселвахме квартала
всеки засади по две дръвчета
хайде да работим заедно казах
аз с кирката ти с лопатата
ще си казваме и стихове
а и ръката ми е лека
което засаждам се прихваща
и моята е лека каза
всичко в нея порасва
ти си чудесна казах
какви са твоите дръвчета
акация и липа каза
обичам аромата и на акацията
и на липата
а моите са орех и ябълка казах
та бедните и бездомните
да берат от плодовете им
след тридесет години
комунизмът ще е победил каза
и бедни и бездомни няма да има
не се знае знае ли се казах
комунизмът не победи
а него го победиха
и бездомните и бедните
станаха много повече
тя вече живее другаде
но дръвчетата са си тука
и когато цъфтят акациите
и когато цъфтят липите
все си спомням за нея
а най-много си я спомням
когато подранила клошарка
или подранило клошарче
забързано към кофите
спре и събира нещо под ореха
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados
