Ангар (Ангел Чортов)
795 1871
29 abr 2010, 8:05

поетесата която засади акация 

  Poesía » Otra
595 0 8

 

преди 30 години
когато заселвахме квартала
всеки засади по две дръвчета

хайде да работим заедно казах
аз с кирката ти с лопатата
ще си казваме и стихове
а и ръката ми е лека
което засаждам се прихваща

и моята е лека каза
всичко в нея порасва

ти си чудесна казах
какви са твоите дръвчета

акация и липа каза
обичам аромата и на акацията
и на липата

а моите са орех и ябълка казах
та бедните и бездомните
да берат от плодовете им

след тридесет години
комунизмът ще е победил каза
и бедни и бездомни няма да има

не се знае знае ли се казах

комунизмът не победи
а него го победиха
и бездомните и бедните
станаха много повече

тя вече живее другаде
но дръвчетата са си тука
и когато цъфтят акациите
и когато цъфтят липите
все си спомням за нея

а най-много си я спомням
когато подранила клошарка
или подранило клошарче
забързано към кофите
спре и събира нещо под ореха

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • тъжно, Ангар...но по човешки топло и мило...
  • Много силно чувство и човещина си вложил в този стих-истина!Харесах много!Поздрав!
  • Харесах твоята "делнична" поезия, а това, че е "делнична", може би
    харесах най- много.Знам, че тя , Поезията е необятна, но това не
    ни лишава от възможността да оставим един намек върху тази необят-ност.Wali./Виолета Томова/
  • Благодаря ви че прочетохте и че коментирахте! Много хубав стихотворен отзив си напсала, Петинка! И ти, Жарава, как успяваш винаги да си толкова ласкава! И твоят отзив, Андрина, е толкова усмихнат!
  • мдааааа, под ореха казваш, а Ангар?
    Една торба орехи обрули...
  • В забързания, вечен кръговрат, когато нищо ценно не остана,
    и орехите, и липите са без вкус, без цвят, а бройката клошари е безкрайна...

    Много тъга има тук, Ангар!
    Много!
  • Благодаря ти, Кина!Щастлив съм, че мислим и възприемаме света по еднакъв начин!
  • Твоите стихове Ангар са толкова реални , взети от ежедневието. И ние
    заселихме квартала точно преди тридесет години и засадихме праскови, бяха много сочни и вкусни, но прасковата за съжаление има кратък живот,
    остаряха , отсекоха ги и ги изгориха. Орехът и ябълката са дълготрайни
    и плододават много лета.Също и липата изпълва въздухът със приятен аромат всеки юни. Поздрави за хубавите стихове които чета с удоволствие!
Propuestas
: ??:??