22 oct 2018, 8:43

Поети

1K 0 1

1.Лириката мислите им е пленила,
животът им тече във редовете,
със сърце ранимо ги майка е родила,
плет градят пред него за защита,
цялото в бодли отвънка,
в бодли прободено от все навътре.

 

2. Шепа хора ги с добро разбират,
в сълзи им редят словата,
ръката им в свойте две прибират,
сетне им гръдта прегръщат,
бодливата, във кръв облята,
вярата загубената в словото,

с радост от поезията си връщат.

 

3. Малко са истинските хора,
дето истина голяма во веки правят.
Те са що лириката строят,
добро и лошо в едно разбират,
дават на разума упора,
па знанието, между редовете си събират.

 

4. Обичаите на вековете ни показват,
културата народна пазят,
глупостта не с копие пронизват,
умело я със думи газят,
пък после щом се всичко свърши,
за собствен се живот залавят.

 

5. Надарени с вкус висок и със талант,
не еднаж са по-бедни от глупците.
Стилът им дрипав елегант,
по-красив от  речения "изискан".
Гледат тези хора с разбиране в небето,
после се към неразбиращите обръщат.
По земята им дето са имената взели, 
без срам наречени „звездите".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Сираков Todos los derechos reservados

Извод на живота. 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...