Oct 22, 2018, 8:43 AM

Поети

1K 0 1

1.Лириката мислите им е пленила,
животът им тече във редовете,
със сърце ранимо ги майка е родила,
плет градят пред него за защита,
цялото в бодли отвънка,
в бодли прободено от все навътре.

 

2. Шепа хора ги с добро разбират,
в сълзи им редят словата,
ръката им в свойте две прибират,
сетне им гръдта прегръщат,
бодливата, във кръв облята,
вярата загубената в словото,

с радост от поезията си връщат.

 

3. Малко са истинските хора,
дето истина голяма во веки правят.
Те са що лириката строят,
добро и лошо в едно разбират,
дават на разума упора,
па знанието, между редовете си събират.

 

4. Обичаите на вековете ни показват,
културата народна пазят,
глупостта не с копие пронизват,
умело я със думи газят,
пък после щом се всичко свърши,
за собствен се живот залавят.

 

5. Надарени с вкус висок и със талант,
не еднаж са по-бедни от глупците.
Стилът им дрипав елегант,
по-красив от  речения "изискан".
Гледат тези хора с разбиране в небето,
после се към неразбиращите обръщат.
По земята им дето са имената взели, 
без срам наречени „звездите".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Сираков All rights reserved.

Извод на живота. 

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...