1.Лириката мислите им е пленила,
животът им тече във редовете,
със сърце ранимо ги майка е родила,
плет градят пред него за защита,
цялото в бодли отвънка,
в бодли прободено от все навътре.
2. Шепа хора ги с добро разбират,
в сълзи им редят словата,
ръката им в свойте две прибират,
сетне им гръдта прегръщат,
бодливата, във кръв облята,
вярата загубената в словото,
с радост от поезията си връщат.
3. Малко са истинските хора,
дето истина голяма во веки правят.
Те са що лириката строят,
добро и лошо в едно разбират,
дават на разума упора,
па знанието, между редовете си събират.
4. Обичаите на вековете ни показват,
културата народна пазят,
глупостта не с копие пронизват,
умело я със думи газят,
пък после щом се всичко свърши,
за собствен се живот залавят.
5. Надарени с вкус висок и със талант,
не еднаж са по-бедни от глупците.
Стилът им дрипав елегант,
по-красив от речения "изискан".
Гледат тези хора с разбиране в небето,
после се към неразбиращите обръщат.
По земята им дето са имената взели,
без срам наречени „звездите".
© Георги Сираков All rights reserved.