20 nov 2018, 17:04

Поетичен нaтюрморт

  Poesía » Otra
916 0 0

„И аз те помня. От живот предишен.

Такъв един... тих и благ."

g/m

 

Шепотът на времето -

те роди сред пепелта.

Пътуване към себе си-  дар е,

което ни прави щастливи.

 

Послание  - е истината,

неосквернена за плът и душа.

Дочети ме без слова -

дочети ме в мълчание.

 

Ум и сърце

е пътят към истината.

Духовна идилия –  

да бъда себе си.

 

Дивите гълъби

да си спомням за всичко.

Непремълчано

съкровеното нека се случи.

 

Ще помълча

с твоето мълчание.

Здравей самота

нека пребъде това, което Е!

 

Предесенно

и ухаеш на топла пръст.

Кълн е

кълн съм в чернозема.

 

 „В обятието на Твореца

Нека ме съди Творецът!  

 

20.11.2018

 

*PS  13 заглавия от мои публикувани произведения тук 

в близък план.  Нека заглавието не Ви смущава!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...