20 нояб. 2018 г., 17:04

Поетичен нaтюрморт

922 0 0

„И аз те помня. От живот предишен.

Такъв един... тих и благ."

g/m

 

Шепотът на времето -

те роди сред пепелта.

Пътуване към себе си-  дар е,

което ни прави щастливи.

 

Послание  - е истината,

неосквернена за плът и душа.

Дочети ме без слова -

дочети ме в мълчание.

 

Ум и сърце

е пътят към истината.

Духовна идилия –  

да бъда себе си.

 

Дивите гълъби

да си спомням за всичко.

Непремълчано

съкровеното нека се случи.

 

Ще помълча

с твоето мълчание.

Здравей самота

нека пребъде това, което Е!

 

Предесенно

и ухаеш на топла пръст.

Кълн е

кълн съм в чернозема.

 

 „В обятието на Твореца

Нека ме съди Творецът!  

 

20.11.2018

 

*PS  13 заглавия от мои публикувани произведения тук 

в близък план.  Нека заглавието не Ви смущава!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...