20.11.2018 г., 17:04

Поетичен нaтюрморт

912 0 0

„И аз те помня. От живот предишен.

Такъв един... тих и благ."

g/m

 

Шепотът на времето -

те роди сред пепелта.

Пътуване към себе си-  дар е,

което ни прави щастливи.

 

Послание  - е истината,

неосквернена за плът и душа.

Дочети ме без слова -

дочети ме в мълчание.

 

Ум и сърце

е пътят към истината.

Духовна идилия –  

да бъда себе си.

 

Дивите гълъби

да си спомням за всичко.

Непремълчано

съкровеното нека се случи.

 

Ще помълча

с твоето мълчание.

Здравей самота

нека пребъде това, което Е!

 

Предесенно

и ухаеш на топла пръст.

Кълн е

кълн съм в чернозема.

 

 „В обятието на Твореца

Нека ме съди Творецът!  

 

20.11.2018

 

*PS  13 заглавия от мои публикувани произведения тук 

в близък план.  Нека заглавието не Ви смущава!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...