Поетична автобиография на един селянин
От село съм. Там – много от далече.
От Орешник съм – свито под Сакар...
А дядо ми във детството ми рече:
Осланяй се на своя си дувар...
Дувари виждах много аз из къщи
и думите на дядо не разбрах...
Пораснах... И животът се намръщи –
тогава някак всичко проумях...
Отличник бях, но влагах много труд...
А някакви, родени за артисти,
ме караха да вярвам, че съм луд.
Те бяха от цвета на обществото,
а аз – от село. Някъде – под тях...
Обичах всички в селото, защото
в самата обич няма капка грях...
А крушата, май пада под дървото –
не станах „активист” и атеист.
Предложиха. Не исках. И защото
пред Бога исках тъй – да съм си чист...
Животът ми протече с триста зора
и вече май – по-скоро, да съм стар.
Сред хилядите крепости и хора
осланям се на моя си дувар.
Тъй пътя си от село не забравям
и селянин съм – даже и в Париж,
и селския си корен не заравям,
че станал съм надменен, току-виж.
Езика си по градски не завъртам –
какво ми носи тази суета.
По гробищата често се озъртам –
една за всички тука е пръстта...
Работех сам. И сам си носех кръста.
Зад мене нямах крепостна стена.
Постигнах всичко. Сам. Не вдигнах пръста.
Не казах: Аз съм някой, ей ме – на,
защото обществото от избрани,
забравило пътечката назад,
от селото тогава се изхрани,
когато суетеше се в друг свят.
А мамините, градските синчета –
безбожни атеисти и на сън
и днес акъл раздават с бакърчета.
Но празни са. Душите им са вън –
качени на високото стъпало,
измислено от тях. И пак за тях...
Тя, вярата във Бог е в тях заспала...
Прости им, Боже! Те не вършат грях...
Грехът е, Боже, вярвай, във стените,
които са стояли все зад тях
по пътя, който води към Елита...
Такъв грях, Боже, не е техен грях...
Аз днеска знам – не вярвам в идеали.
В живота си постигам всичко сам.
За други с рози пътя са застлали.
А аз така щастлив съм си и там –
обичам си го пустото ми село!
И хората с напукани ръце!
Онези там, надутите начело
се хранят пак от някое селце...
Николай Дялков
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
