24 sept 2007, 13:21

Поетично реалистична

  Poesía
925 0 7
На alisa_wonderland

Изкуствата разядоха поезията
в епоха на безчувствена техничност.
Ръцете ни израснаха с протези.
Екраните са вече наш’те личности.

И чувствата не са ни вече същите.
И погледите вече са различни.
Целувките сега не са въздушни,
целувките ни вече са безжични.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Кофти диагноза...ама точната!
  • Опс-с-с. Кофти диагноза!
    ...
  • Една безжична целувка за оригиналното виждане!
  • Ее, изкъртиха ме от работа днес! Алиса, написах го, четейки твоите неща. Ти си причината този стих да съществува и затова си е напълно твой поздрави! Иии, на всички, мерси за окуражителните анализи
  • Тъжно е,защото изразява преклонение пред красивото,което всъщност липсва,заличено е,потулено е...

    Нека творим тогава повече красота,за да я има...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...