24.09.2007 г., 13:21

Поетично реалистична

924 0 7
На alisa_wonderland

Изкуствата разядоха поезията
в епоха на безчувствена техничност.
Ръцете ни израснаха с протези.
Екраните са вече наш’те личности.

И чувствата не са ни вече същите.
И погледите вече са различни.
Целувките сега не са въздушни,
целувките ни вече са безжични.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кофти диагноза...ама точната!
  • Опс-с-с. Кофти диагноза!
    ...
  • Една безжична целувка за оригиналното виждане!
  • Ее, изкъртиха ме от работа днес! Алиса, написах го, четейки твоите неща. Ти си причината този стих да съществува и затова си е напълно твой поздрави! Иии, на всички, мерси за окуражителните анализи
  • Тъжно е,защото изразява преклонение пред красивото,което всъщност липсва,заличено е,потулено е...

    Нека творим тогава повече красота,за да я има...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...