Ние изпълнени сме със доброта.

И човешкото не ни е чуждо.

И във този момент - за света -

ние правим каквото е нужно.

И вървим сега - към прекрасното.

И го сочим пътя - към светлото.

Сякаш даваме първо причастие -

ала не и последно приветствие.

Красотата привлича красивото.

И сме сякаш древни апостоли.

Ние събуждаме, и пишем за живите.

Пишем - мило, нежно и простичко. 

Не заставаме срещу куршумите.

Но не спираме да се бием.

Осъзнаваме силата - на думите.

Ала чашата си - ще я изпием.

И във този свят никой не е остров....

Грейва слънце и в най-ледената зима.

И щом трябва - ние ще сме мостовете -

откъдето доброто ще мине.