25 oct 2013, 20:54  

Поетите 2010

  Poesía
758 0 0

Ние изпълнени сме със доброта.

И човешкото не ни е чуждо.

И във този момент - за света -

ние правим каквото е нужно.

 

И вървим сега - към прекрасното.

И го сочим пътя - към светлото.

Сякаш даваме първо причастие -

ала не и последно приветствие.

 

Красотата привлича красивото.

И сме сякаш древни апостоли.

Ние събуждаме, и пишем за живите.

Пишем - мило, нежно и простичко. 

 

Не заставаме срещу куршумите.

Но не спираме да се бием.

Осъзнаваме силата - на думите.

Ала чашата си - ще я изпием.

 

И във този свят никой не е остров....

Грейва слънце и в най-ледената зима.

И щом трябва - ние ще сме мостовете -

откъдето доброто ще мине.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...