25 окт. 2013 г., 20:54  

Поетите 2010

763 0 0

Ние изпълнени сме със доброта.

И човешкото не ни е чуждо.

И във този момент - за света -

ние правим каквото е нужно.

 

И вървим сега - към прекрасното.

И го сочим пътя - към светлото.

Сякаш даваме първо причастие -

ала не и последно приветствие.

 

Красотата привлича красивото.

И сме сякаш древни апостоли.

Ние събуждаме, и пишем за живите.

Пишем - мило, нежно и простичко. 

 

Не заставаме срещу куршумите.

Но не спираме да се бием.

Осъзнаваме силата - на думите.

Ала чашата си - ще я изпием.

 

И във този свят никой не е остров....

Грейва слънце и в най-ледената зима.

И щом трябва - ние ще сме мостовете -

откъдето доброто ще мине.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...