25 окт. 2013 г., 20:54  

Поетите 2010

761 0 0

Ние изпълнени сме със доброта.

И човешкото не ни е чуждо.

И във този момент - за света -

ние правим каквото е нужно.

 

И вървим сега - към прекрасното.

И го сочим пътя - към светлото.

Сякаш даваме първо причастие -

ала не и последно приветствие.

 

Красотата привлича красивото.

И сме сякаш древни апостоли.

Ние събуждаме, и пишем за живите.

Пишем - мило, нежно и простичко. 

 

Не заставаме срещу куршумите.

Но не спираме да се бием.

Осъзнаваме силата - на думите.

Ала чашата си - ще я изпием.

 

И във този свят никой не е остров....

Грейва слънце и в най-ледената зима.

И щом трябва - ние ще сме мостовете -

откъдето доброто ще мине.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...