Поетите са нежни романтици.
И могат от мъглив и скучен ден,
със две-три думи (истински мистици)
да нарисуват необикновен.
Поетите си падат по девици
и черпят вдъхновение от тях.
Не им е нужно да са хубавици -
те знаят подходящите цветя.
Поетите са странни единици,
понякога говорят си сами.
На тях им дай любов, тъга и птици,
а после стой и гледай отстрани.
Поетите са често лунатици -
говорят, плачат, смеят се насън.
А и по принцип са си нощни птици,
уж спят, а пък разхождат се навън.
Поетите са пò математици
от някои такива с документ.
Наум прехвърлят думи (със стотици)
дори и сложни като "орнамент".
Поетите са и академици,
подреждат точни думи в редове.
И стиховете им са наркотици -
към тях се пристрастяваш ден след ден.
Поетите са като астматици
и въздух не им стига в онзи час,
когато изявените критици
изкажат мнение на глас.
Поетите не пишат за жълтици.
И славата минава покрай тях.
Макар че също като политици,
послъгват убедително, без страх.
Поетите, накрая, са шестици -
една любов, две думи, чувства три.
И могат точно като алхимици
във злато да превърнат всеки стих.
15.05.2016
© Todos los derechos reservados