15.05.2016 г., 11:57

Поетите

1.4K 3 12

Поетите са нежни романтици.
И могат от мъглив и скучен ден,
със две-три думи (истински мистици)
да нарисуват необикновен.

 

Поетите си падат по девици
и черпят вдъхновение от тях.
Не им е нужно да са хубавици - 
те знаят подходящите цветя.

 

Поетите са странни единици, 
понякога говорят си сами. 
На тях им дай любов, тъга и птици,
а после стой и гледай отстрани.

 

Поетите са често лунатици - 
говорят, плачат, смеят се насън.
А и по принцип са си нощни птици,
уж спят, а пък разхождат се навън.

 

Поетите са пò математици
от някои такива с документ.
Наум прехвърлят думи (със стотици)
дори и сложни като "орнамент".

 

Поетите са и академици,
подреждат точни думи в редове.
И стиховете им са наркотици - 
към тях се пристрастяваш ден след ден.

 

Поетите са като астматици
и въздух не им стига в онзи час,
когато изявените критици
изкажат мнение на глас.

 

Поетите не пишат за жълтици.
И славата минава покрай тях.
Макар че също като политици,
послъгват убедително, без страх.

 

Поетите, накрая, са шестици - 
една любов, две думи, чувства три.
И могат точно като алхимици
във злато да превърнат всеки стих.

 

                                                  15.05.2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Съкратена версия. Поради недостиг на място и нЕкои други съображения, 
отпаднаха девет куплета с "цици" и "сифилистици" и 
единадесет с "Брахмапутра" и "Кама Сутра".  :)

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...