18 sept 2011, 23:31

Поетите не спят

1.5K 0 13

Нощта е тъмна и беззвездна,
а някъде един поет не спи.
Пристъпва тихо, като в бездна
и думите наум реди.

"Прозорец ли в мене ти отвори,
любов ли ненадейно прошумя?
Не те измислих - сама ми проговори
след слънцето горещо на деня.

Минутите минават като песен,
а думите редят се по листа.
Не вярвах, че ще бъде трудно
да ти разкажа любовта."

И драскаше поетът дума подир дума,
и миговете с Нея хвърляше в жарта.
Не му е мъдро утрото, в което
тъй тъжна е била нощта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Арие Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви за посещението, Красимир, Йорданка, Силвия!
  • Аплодисменти.... Зори! Дани! Красимир! Христо!
    Невероятни сте!
    Поети!
  • А ето ти и още един вариант

    Нощта е тъжна и беззвездна,
    но там един поет не спи.
    Пристъпва, сякаш в тиха бездна,
    и думите наум реди.

    Дали прозорец в мен отвори,
    любов ли късна прошумя?
    Знам, дълго с тебе си говорих
    под булото на вечерта.

    Минутите изтичат лудо,
    остават думи по листа.
    Не вярвах, че ще бъде трудно
    да ти разкажа любовта.

    Поетът ражда свойта клетва
    от думи- въглени в жарта.
    Небето огнено просветва,
    настъпва краят на нощта.
  • Нощта е тъмна и беззвездна,
    а някъде един поет не спи.
    На апартамента в панелената бездна
    думите наум реди.

    Прозорец ли в мене някой пак отвори,
    любов ли закъсняла прошумя?
    Не те измислих - сама в мене проговори
    след слънцето горещо на деня.

    Минутите минават като песен,
    а думите редят се по листа.
    Как трудно е, а мислех, че е лесно
    това със теб да споделя.

    И драскаше поетът миг след миг
    и думите, и Нея, и жарта,
    А утрото дойде със пачи вик,
    че листопадно е валяло през нощта...

    Ей ти и моя вариант. Не съм от критикарите... Поздрав! Зем.
  • Благодаря, Минка, Магдалена и Мария! Радвам се, че сте ме посетили!
    Димитър, благодаря ти, че си обърнал внимание на стиха ми, както и за критиката! Поздрави!
    Христо, съвсем не се сърдя! Със сигурност и кошчетата на най-големите поети са били пълни със смачкани листи! Аз съм едва в началото, както се казва - сега прохождам. Не знам техника, не знам умереност и т.н., но никой не се е родил научен. Аз пиша от сърце и силно се надявам да ставам по-добра, а градивната критика е част от тази стълбица. Благодаря ти за отделеното внимание! Със здраве!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...