18 сент. 2011 г., 23:31

Поетите не спят

1.5K 0 13

Нощта е тъмна и беззвездна,
а някъде един поет не спи.
Пристъпва тихо, като в бездна
и думите наум реди.

"Прозорец ли в мене ти отвори,
любов ли ненадейно прошумя?
Не те измислих - сама ми проговори
след слънцето горещо на деня.

Минутите минават като песен,
а думите редят се по листа.
Не вярвах, че ще бъде трудно
да ти разкажа любовта."

И драскаше поетът дума подир дума,
и миговете с Нея хвърляше в жарта.
Не му е мъдро утрото, в което
тъй тъжна е била нощта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Арие Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви за посещението, Красимир, Йорданка, Силвия!
  • Аплодисменти.... Зори! Дани! Красимир! Христо!
    Невероятни сте!
    Поети!
  • А ето ти и още един вариант

    Нощта е тъжна и беззвездна,
    но там един поет не спи.
    Пристъпва, сякаш в тиха бездна,
    и думите наум реди.

    Дали прозорец в мен отвори,
    любов ли късна прошумя?
    Знам, дълго с тебе си говорих
    под булото на вечерта.

    Минутите изтичат лудо,
    остават думи по листа.
    Не вярвах, че ще бъде трудно
    да ти разкажа любовта.

    Поетът ражда свойта клетва
    от думи- въглени в жарта.
    Небето огнено просветва,
    настъпва краят на нощта.
  • Нощта е тъмна и беззвездна,
    а някъде един поет не спи.
    На апартамента в панелената бездна
    думите наум реди.

    Прозорец ли в мене някой пак отвори,
    любов ли закъсняла прошумя?
    Не те измислих - сама в мене проговори
    след слънцето горещо на деня.

    Минутите минават като песен,
    а думите редят се по листа.
    Как трудно е, а мислех, че е лесно
    това със теб да споделя.

    И драскаше поетът миг след миг
    и думите, и Нея, и жарта,
    А утрото дойде със пачи вик,
    че листопадно е валяло през нощта...

    Ей ти и моя вариант. Не съм от критикарите... Поздрав! Зем.
  • Благодаря, Минка, Магдалена и Мария! Радвам се, че сте ме посетили!
    Димитър, благодаря ти, че си обърнал внимание на стиха ми, както и за критиката! Поздрави!
    Христо, съвсем не се сърдя! Със сигурност и кошчетата на най-големите поети са били пълни със смачкани листи! Аз съм едва в началото, както се казва - сега прохождам. Не знам техника, не знам умереност и т.н., но никой не се е родил научен. Аз пиша от сърце и силно се надявам да ставам по-добра, а градивната критика е част от тази стълбица. Благодаря ти за отделеното внимание! Със здраве!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...