18.09.2011 г., 23:31

Поетите не спят

1.5K 0 13

Нощта е тъмна и беззвездна,
а някъде един поет не спи.
Пристъпва тихо, като в бездна
и думите наум реди.

"Прозорец ли в мене ти отвори,
любов ли ненадейно прошумя?
Не те измислих - сама ми проговори
след слънцето горещо на деня.

Минутите минават като песен,
а думите редят се по листа.
Не вярвах, че ще бъде трудно
да ти разкажа любовта."

И драскаше поетът дума подир дума,
и миговете с Нея хвърляше в жарта.
Не му е мъдро утрото, в което
тъй тъжна е била нощта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Арие Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви за посещението, Красимир, Йорданка, Силвия!
  • Аплодисменти.... Зори! Дани! Красимир! Христо!
    Невероятни сте!
    Поети!
  • А ето ти и още един вариант

    Нощта е тъжна и беззвездна,
    но там един поет не спи.
    Пристъпва, сякаш в тиха бездна,
    и думите наум реди.

    Дали прозорец в мен отвори,
    любов ли късна прошумя?
    Знам, дълго с тебе си говорих
    под булото на вечерта.

    Минутите изтичат лудо,
    остават думи по листа.
    Не вярвах, че ще бъде трудно
    да ти разкажа любовта.

    Поетът ражда свойта клетва
    от думи- въглени в жарта.
    Небето огнено просветва,
    настъпва краят на нощта.
  • Нощта е тъмна и беззвездна,
    а някъде един поет не спи.
    На апартамента в панелената бездна
    думите наум реди.

    Прозорец ли в мене някой пак отвори,
    любов ли закъсняла прошумя?
    Не те измислих - сама в мене проговори
    след слънцето горещо на деня.

    Минутите минават като песен,
    а думите редят се по листа.
    Как трудно е, а мислех, че е лесно
    това със теб да споделя.

    И драскаше поетът миг след миг
    и думите, и Нея, и жарта,
    А утрото дойде със пачи вик,
    че листопадно е валяло през нощта...

    Ей ти и моя вариант. Не съм от критикарите... Поздрав! Зем.
  • Благодаря, Минка, Магдалена и Мария! Радвам се, че сте ме посетили!
    Димитър, благодаря ти, че си обърнал внимание на стиха ми, както и за критиката! Поздрави!
    Христо, съвсем не се сърдя! Със сигурност и кошчетата на най-големите поети са били пълни със смачкани листи! Аз съм едва в началото, както се казва - сега прохождам. Не знам техника, не знам умереност и т.н., но никой не се е родил научен. Аз пиша от сърце и силно се надявам да ставам по-добра, а градивната критика е част от тази стълбица. Благодаря ти за отделеното внимание! Със здраве!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...