С финес и лекота на майстор-бижутер
стиха превръщаше в изящни гранки*,
да бе златар, би станал той милионер!
Вълшебство, не побиращо се в рамки!...
Препускаше сърцето - бързо, изведнъж,
щом болката поредна го застигне...
А пълен с чужди болки беше този мъж,
готов със стих след всяка да изригне...
И претворяваше ги в паметни слова,
способни даже камък да размекнат...
Дали не бе това магия – и каква! -
да прави тъй - на другите да им олеква?... ...