Поетът
С финес и лекота на майстор-бижутер
стиха превръщаше в изящни гранки*,
да бе златар, би станал той милионер!
Вълшебство, не побиращо се в рамки!...
Препускаше сърцето - бързо, изведнъж,
щом болката поредна го застигне...
А пълен с чужди болки беше този мъж,
готов със стих след всяка да изригне...
И претворяваше ги в паметни слова,
способни даже камък да размекнат...
Дали не бе това магия – и каква! -
да прави тъй - на другите да им олеква?...
И все тъй чужд на всяка земна суета,
загърбил блясъка на шумна слава,
със стиховете си вървеше през света-
и красота, и обич да раздава!...
- - -
* гранка - вейка, клонка
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
