13 jun 2006, 20:45

Поетът и Мерзавецът

  Poesía
848 0 0

Ти винаги искрен,
ти винаги чист,
душата - лъчиста,
от сърцето-благост,
и стих след стих.

Ти помниш ли Поете ?

Ти помниш ли Героя,
който въглища ринеше
в забоя?
Това бе ти!
Бе черен, бе прашен.....
И помниш ли оназ искра,
погалила зловещо рудничния газ?
Да!
Това бях аз!

Ти помниш ли в пустинята когато,
Оазис бълнуваше,
и чаша с вода?
Чашата с пясък бях аз!

Босият просяк ти беше.
Мерзавец охолен,
усмихнат, доволен,
капачка от бира подхвърлих ти аз.

Ти рицар бе,
безумно бе смел.
Когато конят ти,
къртеше камъни всред много искри,
ти чу ли змията която изсъска
и после се скри?

Когато на фронта,
на топло под бинта,
чернее гангрена......
Белият червей бях аз.

Поете!
За чуждата мъка
ти плачеш високо,
по силно от своя дори.
Във себе си ти свещи запали,
видя ли една как накриво гори?
Мерзавецът всред свещите бях аз!

Не!
Не оглеждай се моля,
и не с думи говоря ти аз.
Една мисъл съм твоя.
Мерзавецът всред мислите ти
съм аз!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Барон фон Микрофон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...