13 июн. 2006 г., 20:45

Поетът и Мерзавецът

846 0 0

Ти винаги искрен,
ти винаги чист,
душата - лъчиста,
от сърцето-благост,
и стих след стих.

Ти помниш ли Поете ?

Ти помниш ли Героя,
който въглища ринеше
в забоя?
Това бе ти!
Бе черен, бе прашен.....
И помниш ли оназ искра,
погалила зловещо рудничния газ?
Да!
Това бях аз!

Ти помниш ли в пустинята когато,
Оазис бълнуваше,
и чаша с вода?
Чашата с пясък бях аз!

Босият просяк ти беше.
Мерзавец охолен,
усмихнат, доволен,
капачка от бира подхвърлих ти аз.

Ти рицар бе,
безумно бе смел.
Когато конят ти,
къртеше камъни всред много искри,
ти чу ли змията която изсъска
и после се скри?

Когато на фронта,
на топло под бинта,
чернее гангрена......
Белият червей бях аз.

Поете!
За чуждата мъка
ти плачеш високо,
по силно от своя дори.
Във себе си ти свещи запали,
видя ли една как накриво гори?
Мерзавецът всред свещите бях аз!

Не!
Не оглеждай се моля,
и не с думи говоря ти аз.
Една мисъл съм твоя.
Мерзавецът всред мислите ти
съм аз!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Барон фон Микрофон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...