1 jul 2009, 0:02

Поезия

  Poesía
871 0 6

Всички тук пишат поезия.
А какво е поезията?
Поезията е нищо.
Кратък миг
колебание между две стъпки.
Да се събудиш по средата на съня си
и да забравиш всичко -
да гледаш болезнено красива картина
и тя да изчезне внезапно.
Да падаш от небостъргач и да
видиш целия си живот за няколко секунди.
Това ли е поезията?
Тебеширен кръг,
дванадесет стола,
цигара, което стискам между пръстите си...
Това ли е тя?!
Мастурбираща икона,
дървено конче с три крака,
изхвърлено от домакиня с пеноар на сини цветя...
Спрял часовник с кукувичка,
умряла през зимата лястовичка,
дълги отрязани коси...
Или всичко, което съществува
и може да изчезне...
Това ли е наистина...
Никога няма да разбера...

думите убиха поетичното ми намерение.
Жалко.
Ето причината ти толкова дълго да не пишеш...
Открил си истината...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А после дошъл "едикойси" и решил да стигне бога.И плюл на Вавилонската кула и се качил там , където другите ги било страх да стигнат.Погледнал отвисоко и се зарадвал, че е някъде , където другите не смеели да отидат .А когато те го видели, го сметнали за Бог...

    Ти кой избираш да си?
  • най хубаво го е казал поетът дето изпил три бири и заспал
    (нищо не казал)

    Ар изкачил планината
    и решил:повече не мога
    нагоре е небето , а на него има само Господ
    И кой съм аз да искам да го достигна...
    Ако стигна Господ, нищо няма да ми остане за достигане...
    И слязъл...
  • Най-добрата поезия е молитвата!....Смисълът на поезията (и изкуството, изобщо), се състои в това, че тя е: 1. Израз на сублимация на страстите; 2 Средство за общуване;
    Истинската поезия за мен винаги е била в прозата, защото при по-"изразена" поезия го има момента на конвулсивност, на накъсаност на светоусещането и на мисълта-нещо, което също има своето основание, обяснение и смисъл, но и своето условно художествено несъвършенство!?
    Какво ме прихвана тази сутрин да пиша такива работи!?
  • И по-добре.
  • Ето причината ти толкова дълго да не пишеш...
    Открил си истината...

    А Истината има МНОГО лица!
    Стига да имаш ОЧИ да я видиш!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...