1.07.2009 г., 0:02

Поезия

872 0 6

Всички тук пишат поезия.
А какво е поезията?
Поезията е нищо.
Кратък миг
колебание между две стъпки.
Да се събудиш по средата на съня си
и да забравиш всичко -
да гледаш болезнено красива картина
и тя да изчезне внезапно.
Да падаш от небостъргач и да
видиш целия си живот за няколко секунди.
Това ли е поезията?
Тебеширен кръг,
дванадесет стола,
цигара, което стискам между пръстите си...
Това ли е тя?!
Мастурбираща икона,
дървено конче с три крака,
изхвърлено от домакиня с пеноар на сини цветя...
Спрял часовник с кукувичка,
умряла през зимата лястовичка,
дълги отрязани коси...
Или всичко, което съществува
и може да изчезне...
Това ли е наистина...
Никога няма да разбера...

думите убиха поетичното ми намерение.
Жалко.
Ето причината ти толкова дълго да не пишеш...
Открил си истината...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дени Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А после дошъл "едикойси" и решил да стигне бога.И плюл на Вавилонската кула и се качил там , където другите ги било страх да стигнат.Погледнал отвисоко и се зарадвал, че е някъде , където другите не смеели да отидат .А когато те го видели, го сметнали за Бог...

    Ти кой избираш да си?
  • най хубаво го е казал поетът дето изпил три бири и заспал
    (нищо не казал)

    Ар изкачил планината
    и решил:повече не мога
    нагоре е небето , а на него има само Господ
    И кой съм аз да искам да го достигна...
    Ако стигна Господ, нищо няма да ми остане за достигане...
    И слязъл...
  • Най-добрата поезия е молитвата!....Смисълът на поезията (и изкуството, изобщо), се състои в това, че тя е: 1. Израз на сублимация на страстите; 2 Средство за общуване;
    Истинската поезия за мен винаги е била в прозата, защото при по-"изразена" поезия го има момента на конвулсивност, на накъсаност на светоусещането и на мисълта-нещо, което също има своето основание, обяснение и смисъл, но и своето условно художествено несъвършенство!?
    Какво ме прихвана тази сутрин да пиша такива работи!?
  • И по-добре.
  • Ето причината ти толкова дълго да не пишеш...
    Открил си истината...

    А Истината има МНОГО лица!
    Стига да имаш ОЧИ да я видиш!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...