9 feb 2020, 0:18

Поезия

  Poesía » Otra
975 3 9

Поезия! Какво е тя? Нима сълза,

с която да изплачеш любовта си?!

Спасение ли е или една съдба,

безсмъртие донесла паметта ѝ.

 

Река ли е? Или бушуващо море,

с което дъно нивга не достигаш.

А бреговете -  пясъчните ѝ ръце

за тебе кули в злато ще издигат.

 

И в нежните звезди я виждаш,

блестяща в сънищата на покоя.

Луна ли е? А може би е Слънце!

Усещаш ли? С душата си е твоя!

 

Поезия! Познание! Вековното

дърво от пръст и глинен корен.

И стомна е - изваян нов живот

с интимността на жаден спомен.

 

Искра споделяне! Усмивка обич

на посято с нежност бяло цвете!

 

Намериш ли в живота си любов такава...

Пази сърце, мастиленото семе!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...