15 feb 2009, 21:28

Поезията е измама

  Poesía » Otra
1.4K 0 10
Всичко в този живот е въпрос само и единствено на личното ти възприятие за нещата... Могат да те излъжат само, ако искаш да бъдеш излъган.


Меко е, леко е, сладко в сърцето,
едва я дочаках, в ръцете със китка,
даже захар не си слагам вече в кафето,
тя е моята мъничка медена питка.

Навсякъде заедно - даже в съня си,
сърцата си топлим взаимно със нея,
нищо друго не искам, доволен вървя си
към киното - ще гледаме заедно "Фея".

Тя е реална, не ви баламосвам!
Какво е лъжата... за мозък охлузен,
в кафето си четири бучици пльосвам,
доволен... и може би мъничко гузен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Както се казва:"Не разваляй кафето със захар, виното с лимонада и любовта с брак" - малко не е точно по темата, но тази асоциация ми изникна в главата.Отивам да си направя едно истинско черно кафе
  • Поздравления, Приятелю!!!

    Много свежо си го написал!!
    Израдвах му се здраво!!!
  • Хубав стих. Поздрави!
  • даже захар не си слагам вече в кафето,
    тя е моята мъничка медена питка.
    Ега ти сладурското!Много ме изкефи!
    Ама и аз съм от тези с 4 лъжишки в кафето

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...