19 ene 2015, 17:42

Поглед

  Poesía
718 0 0

*Вдъхновено от измислена история запечатана в страниците на стара книга

 

 

Отново те видях с усмивка на лице,

а до теб бе тя с твоето бебе на ръце.

Погледна ме и сякаш през мен видя,

как искам вместо нея аз до тебе да стоя.

Зад фасада силна се криеш и казваш че не помниш ме,

ала щом погледнеш към мен оказва се, че всичко лъжа е.

Вината моя е, така е.

Нима безгрешен човек има?

Що съдбата ни вещае само времето ще покаже. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...