22 jul 2007, 17:36

Поглед през границата

  Poesía
988 0 2
Един поглед през прозореца.
Търся хоризонта - няма го.
Тихо мълча.
Тежки капки. Като копия.
В перваза забиват се.
Нейде зад планините нещо проблясква.
Вълнува се.
Лъчи тънки. Страхливи. Насочват се нагоре.
В синевата пречупват се.
Плъзват се към мен. Към моя прозорец. 
А капките. Ситни кристали. Заблестяват.
Събуждат се. 
А моят поглед. Потънал някъде далеч.
Загубва се.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънце Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...