22.07.2007 г., 17:36

Поглед през границата

984 0 2
Един поглед през прозореца.
Търся хоризонта - няма го.
Тихо мълча.
Тежки капки. Като копия.
В перваза забиват се.
Нейде зад планините нещо проблясква.
Вълнува се.
Лъчи тънки. Страхливи. Насочват се нагоре.
В синевата пречупват се.
Плъзват се към мен. Към моя прозорец. 
А капките. Ситни кристали. Заблестяват.
Събуждат се. 
А моят поглед. Потънал някъде далеч.
Загубва се.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънце Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...