Jul 22, 2007, 5:36 PM

Поглед през границата

  Poetry
990 0 2
Един поглед през прозореца.
Търся хоризонта - няма го.
Тихо мълча.
Тежки капки. Като копия.
В перваза забиват се.
Нейде зад планините нещо проблясква.
Вълнува се.
Лъчи тънки. Страхливи. Насочват се нагоре.
В синевата пречупват се.
Плъзват се към мен. Към моя прозорец. 
А капките. Ситни кристали. Заблестяват.
Събуждат се. 
А моят поглед. Потънал някъде далеч.
Загубва се.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слънце All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...