Погледни в очите и кажи, че са грешали.
Погледни ги и кажи, че не са пламтяли.
Кажи, че винаги са лъгали,
излъжи, че винаги са тръгвали...
Не можеш, нали...?
А защо постъпваш така, кажи...
Ръцете само теб са прегръщали,
сърцето само към теб се е връщало.
Мислите само за тебе са били,
усмивката винаги е била, дори и да вали.
Но...
Времето ни учи,
или ние учим времето, може би...
© Александра Фирсова Todos los derechos reservados