13 nov 2011, 16:08

Погледни ме

1.6K 0 5

Искам да ме погледнеш с очите на смъртен...
Да ме погледнеш тогава, когато осъзнаеш,
че няма да ме има някой ден,
че няма да те има някой ден.
Искам да ме погледнеш тогава, когато разбереш,
че нищо не е вечно, че този миг е единствен и той никога няма да се повтори...
Искам да ме погледнеш тогава,
когато ще отвориш съзнанието си за истината,
че животът винаги е много кратък,
че нищо в него не е случайно,
че сега си тук и не трябва да бягаш...
Искам да ме погледнеш тогава, когато ще видиш в мен,
че Аз съм единствена, че само Аз имам тези очи
и че никой друг няма същото като моето лице,
моето сърце, моята душа, моите недостатъци...
Искам да ме погледнеш СЕГА!
...Разбрал всичко това.
Когато го направиш, ще видиш ли същото, което видях Аз?
Ще допуснеш ли, че няма смисъл от бягства?
Ще разбереш ли, че вярата в чудесата и доброто е тук и сега,
че ти трябва просто да я приемеш?
Ще оставиш ли тези вечно възпявани, споменавани в книги, поеми... неистово търсени чувства от плахи човеци,
ще ги оставиш ли да разбушуват всичко в теб,
ще ги оставиш ли да променят живота ти и той никога да не бъде същия?...

И когато ме погледнеш с тези очи, ще разбереш.
Аз ли съм вестоносеца на всичко това,
Аз ли съм пътят, по който вървиш,
Аз ли съм тази, която ще отвори широко затворените ти очи...

В този момент и аз ще разбера много - поуката или съдбата си в моя живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...