Погледни ме
Искам да ме погледнеш с очите на смъртен...
Да ме погледнеш тогава, когато осъзнаеш,
че няма да ме има някой ден,
че няма да те има някой ден.
Искам да ме погледнеш тогава, когато разбереш,
че нищо не е вечно, че този миг е единствен и той никога няма да се повтори...
Искам да ме погледнеш тогава,
когато ще отвориш съзнанието си за истината,
че животът винаги е много кратък,
че нищо в него не е случайно,
че сега си тук и не трябва да бягаш...
Искам да ме погледнеш тогава, когато ще видиш в мен,
че Аз съм единствена, че само Аз имам тези очи
и че никой друг няма същото като моето лице,
моето сърце, моята душа, моите недостатъци...
Искам да ме погледнеш СЕГА!
...Разбрал всичко това.
Когато го направиш, ще видиш ли същото, което видях Аз?
Ще допуснеш ли, че няма смисъл от бягства?
Ще разбереш ли, че вярата в чудесата и доброто е тук и сега,
че ти трябва просто да я приемеш?
Ще оставиш ли тези вечно възпявани, споменавани в книги, поеми... неистово търсени чувства от плахи човеци,
ще ги оставиш ли да разбушуват всичко в теб,
ще ги оставиш ли да променят живота ти и той никога да не бъде същия?...
И когато ме погледнеш с тези очи, ще разбереш.
Аз ли съм вестоносеца на всичко това,
Аз ли съм пътят, по който вървиш,
Аз ли съм тази, която ще отвори широко затворените ти очи...
В този момент и аз ще разбера много - поуката или съдбата си в моя живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Всички права запазени
