29 nov 2025, 16:20

Погледни ме отново

  Poesía » Otra
101 0 0

С какви очи ме гледаш, аз не знам

Очи, в които виждам цветен океан

С привързаност дълбока като брат

Или като приятел, търсещ своя бряг

 

А може би, очите ти засмени

Събират всички чувства разпилени

И даже, може би, потайно

Любовни нишки вплитат се омайно

 

И втренчени очите ти се впиват

Във моя поглед, пълен с добрина

Тогава гласовете в мен се бият

С копнеж излитат към върха

 

И някак в миг се осъзнавам

След дългата ми вътрешна борба

Че този свят е леко хладен

Но винаги ще има топлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Колева Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...