Nov 29, 2025, 4:20 PM

Погледни ме отново

  Poetry » Other
102 0 0

С какви очи ме гледаш, аз не знам

Очи, в които виждам цветен океан

С привързаност дълбока като брат

Или като приятел, търсещ своя бряг

 

А може би, очите ти засмени

Събират всички чувства разпилени

И даже, може би, потайно

Любовни нишки вплитат се омайно

 

И втренчени очите ти се впиват

Във моя поглед, пълен с добрина

Тогава гласовете в мен се бият

С копнеж излитат към върха

 

И някак в миг се осъзнавам

След дългата ми вътрешна борба

Че този свят е леко хладен

Но винаги ще има топлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Колева All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...