14 jun 2008, 16:27

Погледни ме със душата си...

  Poesía » Otra
2K 0 16
Затвори очи и погледни с душата!
Слепец ли си роден (не знаеш сам!)?
Не е на първо място красотата,
която със лицето ще ти дам.

Дълбоко във сърцето погледни,
където няма завист и обиди!
Не - външното душата ми краси,
не - външното желая в мен да видиш.

На този свят изпълнен със лъжи,
аз искам да обикнеш със сърцето.
Истината в теб да се роди!
Не винаги да гледаш по лицето...

Хубавите ябълки са гнили -
хора без сърца и без души.
Истинските - в грозно са се скрили,
но вземеш ли ги - сладко се тешиш.

Дори не си достоен за живот,
щом само най-красивото те блазни!
Обичаш, но обичаш без любов,
с предразсъдъци и с думи празни.

Затвори очи - душата ми е храм!
Със твоята душа я погледни.
Едно е нужно, за да те допусна там -
не външното, а вътрешното да си ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Едно е нужно, за да те допусна там -
    не външното, а вътрешното да си ти.

    Страхотен стих, Васи!!!!
  • Благодаря Ви, приятели!

    Таня, не изпитвам абсолютно никакъв гняв към когото и да било, просто казвам, че е много погрешно да се избира човек само по външния му вид.
    Всеки е красив душевно, но не всеки го показва!И не всеки иска да го покаже(в наше време)...Красотата е нещо мимолетно, затова трябва да се ръководим от душевноста на човек - тя е вечна и рядко се променя!
    Поздрави
  • Аплодисменти!!!
  • красотата и добротата...има я...навсякъде...
    стига да имаш очи да я видиш...
    Чудесен стих! с обич, мила Васка.
  • Харесва ми поривът ти към духовните ценности!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...