Погледни ме със душата си...
Затвори очи и погледни с душата!
Слепец ли си роден (не знаеш сам!)?
Не е на първо място красотата,
която със лицето ще ти дам.
Дълбоко във сърцето погледни,
където няма завист и обиди!
Не - външното душата ми краси,
не - външното желая в мен да видиш.
На този свят изпълнен със лъжи,
аз искам да обикнеш със сърцето.
Истината в теб да се роди!
Не винаги да гледаш по лицето...
Хубавите ябълки са гнили -
хора без сърца и без души.
Истинските - в грозно са се скрили,
но вземеш ли ги - сладко се тешиш.
Дори не си достоен за живот,
щом само най-красивото те блазни!
Обичаш, но обичаш без любов,
с предразсъдъци и с думи празни.
Затвори очи - душата ми е храм!
Със твоята душа я погледни.
Едно е нужно, за да те допусна там -
не външното, а вътрешното да си ти.
Слепец ли си роден (не знаеш сам!)?
Не е на първо място красотата,
която със лицето ще ти дам.
Дълбоко във сърцето погледни,
където няма завист и обиди!
Не - външното душата ми краси,
не - външното желая в мен да видиш.
На този свят изпълнен със лъжи,
аз искам да обикнеш със сърцето.
Истината в теб да се роди!
Не винаги да гледаш по лицето...
Хубавите ябълки са гнили -
хора без сърца и без души.
Истинските - в грозно са се скрили,
но вземеш ли ги - сладко се тешиш.
Дори не си достоен за живот,
щом само най-красивото те блазни!
Обичаш, но обичаш без любов,
с предразсъдъци и с думи празни.
Затвори очи - душата ми е храм!
Със твоята душа я погледни.
Едно е нужно, за да те допусна там -
не външното, а вътрешното да си ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
