17 nov 2014, 18:32

Погребани в пепелта

  Poesía
1K 1 9

        Погребани във пепелта

 

Защо не може времето отминало,

да върне днес безумния си ход?!

И пак със теб така да се обичаме,

и вярност да споделяме с любов.

 

Защо им позволихме да са спомени,

щастливите ни мигове и днес

да търсим себе си в различни полюси,

с надежда да се върне оня ден.

 

Във който преоткривахме светулчици,

които в нас попърхваха с крилца.

Танцувахме по непознати улици,

а феите ни сбъдваха мечта.

 

Пресъхнаха и капчици дъждовни,

в които се оглеждахме и пих.

Но някак си сега сме по-виновни,

че не опазихме в реалност този миг.

 

Парченцата на пух и прах се пръснаха.

Вълшебство и магия - разпиля.

Не чуваш ли - със нас сега е свършено?!

Погребани сме с Нея в пепелта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти,Валдемар!
    Поласкана съм от твоето внимание!
  • Красиво и вълшебно. Хареса ми
  • Щастливко!!!
  • Ех... Любов ли бе да го опишеш...
    Защо ли Бог ни я дарява?! Разбира се, че е прекрасно човек да обича и бъде обичан. Колебая се обаче, дали е нужно да се отдаваме безрезервно или да съхраним и нещичко дълбоко в себе си, за да може в моменти на слабост и разочарование да приютим и утешим сърцето и душата си.
    Тази вечна тема предизвиква винаги безброй коментари, анализи и противоречия. Може би затова е по-добре да се отдадем и преживеем хубавия миг, пък после ще му мислим. Начини за катарзис - много.

    Благодаря ви, приятели, че споделихте моите чувства, емоции и настроения!
    Обичайте се и вие!!!
  • Все още не е погребана като гледам. Докато тлее диша. Не знам кофа студена вода дали би я загасила, не знам дали изобщо ще е по-добре, но знам че дори като спомен, тя продължава да топли

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...