17 nov 2014, 18:32

Погребани в пепелта

  Poesía
1K 1 9

        Погребани във пепелта

 

Защо не може времето отминало,

да върне днес безумния си ход?!

И пак със теб така да се обичаме,

и вярност да споделяме с любов.

 

Защо им позволихме да са спомени,

щастливите ни мигове и днес

да търсим себе си в различни полюси,

с надежда да се върне оня ден.

 

Във който преоткривахме светулчици,

които в нас попърхваха с крилца.

Танцувахме по непознати улици,

а феите ни сбъдваха мечта.

 

Пресъхнаха и капчици дъждовни,

в които се оглеждахме и пих.

Но някак си сега сме по-виновни,

че не опазихме в реалност този миг.

 

Парченцата на пух и прах се пръснаха.

Вълшебство и магия - разпиля.

Не чуваш ли - със нас сега е свършено?!

Погребани сме с Нея в пепелта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти,Валдемар!
    Поласкана съм от твоето внимание!
  • Красиво и вълшебно. Хареса ми
  • Щастливко!!!
  • Ех... Любов ли бе да го опишеш...
    Защо ли Бог ни я дарява?! Разбира се, че е прекрасно човек да обича и бъде обичан. Колебая се обаче, дали е нужно да се отдаваме безрезервно или да съхраним и нещичко дълбоко в себе си, за да може в моменти на слабост и разочарование да приютим и утешим сърцето и душата си.
    Тази вечна тема предизвиква винаги безброй коментари, анализи и противоречия. Може би затова е по-добре да се отдадем и преживеем хубавия миг, пък после ще му мислим. Начини за катарзис - много.

    Благодаря ви, приятели, че споделихте моите чувства, емоции и настроения!
    Обичайте се и вие!!!
  • Все още не е погребана като гледам. Докато тлее диша. Не знам кофа студена вода дали би я загасила, не знам дали изобщо ще е по-добре, но знам че дори като спомен, тя продължава да топли

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...