17.11.2014 г., 18:32

Погребани в пепелта

1K 1 9

        Погребани във пепелта

 

Защо не може времето отминало,

да върне днес безумния си ход?!

И пак със теб така да се обичаме,

и вярност да споделяме с любов.

 

Защо им позволихме да са спомени,

щастливите ни мигове и днес

да търсим себе си в различни полюси,

с надежда да се върне оня ден.

 

Във който преоткривахме светулчици,

които в нас попърхваха с крилца.

Танцувахме по непознати улици,

а феите ни сбъдваха мечта.

 

Пресъхнаха и капчици дъждовни,

в които се оглеждахме и пих.

Но някак си сега сме по-виновни,

че не опазихме в реалност този миг.

 

Парченцата на пух и прах се пръснаха.

Вълшебство и магия - разпиля.

Не чуваш ли - със нас сега е свършено?!

Погребани сме с Нея в пепелта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти,Валдемар!
    Поласкана съм от твоето внимание!
  • Красиво и вълшебно. Хареса ми
  • Щастливко!!!
  • Ех... Любов ли бе да го опишеш...
    Защо ли Бог ни я дарява?! Разбира се, че е прекрасно човек да обича и бъде обичан. Колебая се обаче, дали е нужно да се отдаваме безрезервно или да съхраним и нещичко дълбоко в себе си, за да може в моменти на слабост и разочарование да приютим и утешим сърцето и душата си.
    Тази вечна тема предизвиква винаги безброй коментари, анализи и противоречия. Може би затова е по-добре да се отдадем и преживеем хубавия миг, пък после ще му мислим. Начини за катарзис - много.

    Благодаря ви, приятели, че споделихте моите чувства, емоции и настроения!
    Обичайте се и вие!!!
  • Все още не е погребана като гледам. Докато тлее диша. Не знам кофа студена вода дали би я загасила, не знам дали изобщо ще е по-добре, но знам че дори като спомен, тя продължава да топли

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...