Погребани във пепелта
Защо не може времето отминало,
да върне днес безумния си ход?!
И пак със теб така да се обичаме,
и вярност да споделяме с любов.
Защо им позволихме да са спомени,
щастливите ни мигове и днес
да търсим себе си в различни полюси,
с надежда да се върне оня ден.
Във който преоткривахме светулчици,
които в нас попърхваха с крилца.
Танцувахме по непознати улици,
а феите ни сбъдваха мечта.
Пресъхнаха и капчици дъждовни,
в които се оглеждахме и пих.
Но някак си сега сме по-виновни,
че не опазихме в реалност този миг.
Парченцата на пух и прах се пръснаха.
Вълшебство и магия - разпиля.
Не чуваш ли - със нас сега е свършено?!
Погребани сме с Нея в пепелта.
© Камелия Всички права запазени
Поласкана съм от твоето внимание!