Сама , пак сама ...

Черната ми празна душа

Е отново обгърната в нощта

А теб отново те няма ...

Черен звън на гарванов писък

Отново оглася мислите ми ...

Порочните мисли за теб

Защо пак те няма

Защо толкова ми липсва усмивката ти ... близостта ти

Защо и тази нощ не си до мен ...

И отново остават хиляди въпроси без отговори

Стаята е огласена от гробна тишина

Не , това е лъжа ...

Такава тишина няма дори в гробница

А на мен ми трябва само гласът ти за да се почувствам жива

За да се преродя ...

Но ти няма да дойдеш ...

Чувам агоничните си викове в името ти ...

... любов ...

Виждам щастието и болката с теб...

...но защо за толкова време...

Аз опознах само болката?!

Имам хиляди въпроси към теб...

...макар да знам...

Че никога няма да получа отговори... !

И кървавите сълзи стичащи се по лицето ми...

Ще останат напразно пролети...!

За теб ...

Вълчи вой минутите оглася...

Защо виковете на белия самотник са ми толкова близки?

Колко хора трябваше да умрат за теб ?

Колко сълзи трябваше да пролееш ?

И защо ?

Нима има смисъл ?

Майната ти Любов

Остави ме да угасна сама !!!