obrechena_f (Красимира Неделчева)
16 46
15 may 2008, 15:39

Погубена 

  Poesía
1077 0 8

Изплаках си очите,

но сърцето още го боли,

всеки ден забиват в него

остри, парещи стрели.

Всеки ден се къпе в болка

и не спира да кърви,

ако някой там за него се помоли,

може би ще се спаси,

ако някой само малко обич подари му,

ще оцелее, ще се възроди,

от бездната на тази дупка,

в която отдавна то лежи.

Изгубвах се в хиляди сплетни,

в красиви думи, без стойност, в лъжи.

Сякаш времето е спряло

и аз съм само призрак сред тълпа,

която неистово се радва,

че ме няма на света.

 

 

 

© Красимира Неделчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми!
  • Хей... радвай се че те има и бъди сигурна че някой на света също се радва, че те има. Докато имаш поне мъничко вяра, ще се намери този който да повярва в теб, за да оцелеее.. Поздрави!
  • Страхотен стих! Поздрави! Прегръщам те!
  • Сякаш времето е спряло

    и аз съм само призрак сред тълпа...
    Все едно аз съм го писала. Поздрав!
  • Живота е пред теб миличка!Дерзай!
    Много добър начин на изразяване.
    Не спирай да пишеш.
    С обич Джуди.
  • Хубаво пишеш!Почувствах те!Младостта ти ще окриля всеки твой ден!Ти само вярвай!Прегръщам те,мило момиче!
  • но ти се тук...сред света...и си само на седемнайсет...
    усмихни се, Красимира...с обич за теб.
  • Радвай се. Че те има на света. И поздрави за стиха!
Propuestas
: ??:??