Погубена
Изплаках си очите,
но сърцето още го боли,
всеки ден забиват в него
остри, парещи стрели.
Всеки ден се къпе в болка
и не спира да кърви,
ако някой там за него се помоли,
може би ще се спаси,
ако някой само малко обич подари му,
ще оцелее, ще се възроди,
от бездната на тази дупка,
в която отдавна то лежи.
Изгубвах се в хиляди сплетни,
в красиви думи, без стойност, в лъжи.
Сякаш времето е спряло
и аз съм само призрак сред тълпа,
която неистово се радва,
че ме няма на света.
© Красимира Неделчева All rights reserved.
Поздрави! Прегръщам те!
