4 may 2010, 23:31

Погубени

833 0 1

Къде е изгревът на лъчите,

къде е слънцето в очите?

Къде е усмивката на вълните,

къде е цветът на сълзите?

 

Погуби се всичко като мен.

Къде е гласът на вятъра,

защо дори и той мълчи в този ден?

 

Къде е пламъкът на огъня,

къде е искрата на жарта?

Защо всичко се погуби в света,

защо дори дъждът от небето падна в калта?

 

Помня изгрева на слънцето,

помня озарението на лицето.

Къде ли се погуби сърцето,

къде потъна погледът на морето?

 

Всичко се превърна в кал,

отплува всичко живо със своя сал.

Ей ти, свят,  какво ли би ми дал,

в теб, знай, дори и мъртвото не би живял.

 

Милан Милев

03.05.2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милан Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...