Погубени
Къде е изгревът на лъчите,
къде е слънцето в очите?
Къде е усмивката на вълните,
къде е цветът на сълзите?
Погуби се всичко като мен.
Къде е гласът на вятъра,
защо дори и той мълчи в този ден?
Къде е пламъкът на огъня,
къде е искрата на жарта?
Защо всичко се погуби в света,
защо дори дъждът от небето падна в калта?
Помня изгрева на слънцето,
помня озарението на лицето.
Къде ли се погуби сърцето,
къде потъна погледът на морето?
Всичко се превърна в кал,
отплува всичко живо със своя сал.
Ей ти, свят, какво ли би ми дал,
в теб, знай, дори и мъртвото не би живял.
Милан Милев
03.05.2010
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милан Милев Все права защищены
