Къде е изгревът на лъчите,

къде е слънцето в очите?

Къде е усмивката на вълните,

къде е цветът на сълзите?

Погуби се всичко като мен.

Къде е гласът на вятъра,

защо дори и той мълчи в този ден?

Къде е пламъкът на огъня,

къде е искрата на жарта?

Защо всичко се погуби в света,

защо дори дъждът от небето падна в калта?

Помня изгрева на слънцето,

помня озарението на лицето.

Къде ли се погуби сърцето,

къде потъна погледът на морето?

Всичко се превърна в кал,

отплува всичко живо със своя сал.

Ей ти, свят,  какво ли би ми дал,

в теб, знай, дори и мъртвото не би живял.

Милан Милев

03.05.2010