Поиграхме си на лов

Ти си игра на думи,
игра на чувства...
Бомба със закъснител си,
хвърлена в мен.
Думите ти са радиация,
която облъчва сърцето ми.
Душата ми се изражда
от студената ти страст.
Заради обърканите ти устни
се разпадат много замъци в очите ми.
От ръцете ти се излъчва вкочаняващ мраз,
само в ума ми са топли от желание.
От обясненията ти
повяхват цели градини в мен.
Гледаш ме като ранен звяр,
бленуващ сърната,
потъпкала мечтите му на завоевател.
Не съм желана плячка за теб,
защото от години съм в капана ти,
а ти даже забрави, че си го заложил.
Претоплената вечеря не е вкусна, нали?
Особено ако от нея вече е ядено.
И все пак си поиграхме на лов.
Ти се престори, че искаш да ме гониш.
Аз се престорих, че искам да ти избягам.
Но образът на онази сърна не те напусна.
То и аз сритах егото ти навремето,
но не толкова силно.
Не толкова болезнено.
И затуй не ме запомни, хищнико...