27 апр. 2014 г., 14:41

Поиграхме си на лов

1.2K 0 0

Ти си игра на думи,
игра на чувства...
Бомба със закъснител си,
хвърлена в мен.
Думите ти са радиация,
която облъчва сърцето ми.
Душата ми се изражда
от студената ти страст.
Заради обърканите ти устни
се разпадат много замъци в очите ми.
От ръцете ти се излъчва вкочаняващ мраз,
само в ума ми са топли от желание.
От обясненията ти
повяхват цели градини в мен.
Гледаш ме като ранен звяр,
бленуващ сърната,
потъпкала мечтите му на завоевател.
Не съм желана плячка за теб,
защото от години съм в капана ти,
а ти даже забрави, че си го заложил.
Претоплената вечеря не е вкусна, нали?
Особено ако от нея вече е ядено.
И все пак си поиграхме на лов.
Ти се престори, че искаш да ме гониш.
Аз се престорих, че искам да ти избягам.
Но образът на онази сърна не те напусна.
То и аз сритах егото ти навремето,
но не толкова силно.
Не толкова болезнено.
И затуй не ме запомни, хищнико...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...